“Обществото на приятелите на Кант” произхожда от кръга приятели, които Кант е канил всяка година в дома си за рождения си ден на 22 април. Групата приятели се среща там за последен път на 22 април 1803 година. На 12 февруари 1804 г. Кант умира. Д-р мед. Уилям Модърби, синът на приятеля на Кант Робърт Модърби и самият той приятел на Кант, кани участниците в рождения ден от 1803 година на „възпоменателно тържество“ на 22 април 1805 г. в къщата на Кант, която е била междувременно притежание на кръчмар след смъртта на видния философ; там те искат да почетат паметта му в познатата обстановка. Според доклада на Д-р Кристиан Фридрих Ройш: „Кант и неговите сътрапезници“ (Кьонигсберг 1847) присъстват следните лица:
• Професор Кристиан Якоб Краус (роден на 27 юли 1753 г. в Остероде (Източна Прусия), † 25 август 1807 г. в Кьонигсберг), философ и икономист;
• Професор Карл Лудвиг Пьоршке (роден на 10 януари 1752 г. в Молзенен близо до Кьонигсберг, † 24 септември 1812 г. в Кьонигсберг), филолог и философ;
• Професор Йохан Готфрид Хасе (роден 1759 г. във Ваймар, † 12 април 1806 г. в Кьонигсберг), протестантски теолог и ориенталист;
• Медицински съветник професор Карл Готфрид Хаген (роден 24 декември 1749 г. в Кьонигсберг; † 2 март 1829 г. пак там), фармацевт и енциклопедист по природни науки;
• Професор Йохан Фридрих Генсихен (роден на 30 януари 1760 г. в Дрисен; † 7 септември 1807 г. в Кьонигсберг), математик и библиотекар в библиотеката на замъка Кьонигсберг; Кант му завещава книгите си;
• Военен съветник Йохан Георг Шефнер (роден на 8 август 1736 г. в Кьонигсберг; † 16 август 1820 г. в Кьонигсберг), пруски държавен служител, писател, преводач, просветител и масон;
• Министериален съветник Йохан Фридрих Вигилантий, юрисконсулт на Кант, съставител на завещанието му;
• Министериален съветник a. Д. Шрайбер;
• Самуел Фридрих Бък (1763–1827), кмет на Кьонигсберг;
• Преподобен Андреас Васиански (роден 1755 в Кьонигсберг; † 1831 пак там), протестантски пастор и изповедник на Кант в последните години от живота му, автор на биографията: „Имануел Кант в последните години от живота си” (Кьонигсберг 1804 г. );
• Георг Михаел Зомер (1754-1826), пастор на Хабербергската църква;
• Д-р мед. Йохан Бенджамин Яхман (1765-1832), работи като лекар в Кьонигсберг, след като учи в Единбург; брат на Райнхолд Бернхард Яхман (1767-1843), богослов и педагог, автор на биографията „Имануел Кант, описан в писма до приятел (Кьонигсберг 1804);
• Висш държавен инспектор Йохан Брал;
• Фридрих Николовиус (1768–1836), книжар и издател);
• Търговецът Фридрих Конрад Якоби (1752 – 1816);
• Търговецът Йохан Кристиан Гедеке (1765 – 1853), зет на Ф.К. Якоби;
• Джон Модърби (роден на 16 септември 1784 г. в Кьонигсберг, починал на 19 октомври 1813 г. при щурмуване на външната порта Гримма в Лайпциг), адвокат, син на приятеля на Кант Робърт Модърби;
• Д-р мед. Уилям Модърби (роден на 12 септември 1776 г. в Кьонигсберг; † 16 януари 1847 г. пак там), син на Робърт Модърби, след като учи медицина в Единбург, лекар в Кьонигсберг и фермер в Източна Прусия, основател на Обществото на приятелите на Кант;
• Криминален инспектор Фридрих Август фон Щагеман (роден на 7 ноември 1763 г. във Виераден, Укермарк, † 17 декември 1840 г. в Берлин), пруски държавен служител и дипломат, работил върху реформите на Щайн-Харденберг;
• Криминален инспектор Йохан Готфрид Фрей (роден на 28 март 1762 г. в Кьонигсберг; † 25 април 1831 г. пак там), пруски административен служител, сътрудник на граф фон Стайн, изработва принципите на устава за градовете от 1808 г.;
• Д-р мед. Лаубмайер;
• Професор Карл Даниел Ройш (1735-1806), физик;
• Д-р Кристиан Фридрих Ройш (роден на 1778 в Кьонигсберг; † 1848 пак там) син на проф. К.Д. Ройш, административен юрист, автор на текста: „Кант и неговите сътрапезници“ (Кьонигсберг 1847);
• Професор д-р мед. Кристоф Фридрих Елснер, личен лекар на Кант и към момента на смъртта му ректор на университета;
• Йохан Михаел Хаман (роден на 27 септември 1769 г. в Кьонигсберг; починал там на 12 декември 1813 г.), поет и просветител, син на Йохан Георг Хаман (роден на 27 август 1730 г. в Кьонигсберг; † 21 юни 1788 г. в Мюнстер).
На снимката от Емил Дьорстлинг: Кант и неговите сътрапезници (репродукция около 1892 г.) можете да се види Кант да обядва с осем приятели, които обаче вероятно никога не са били всички с него по едно и също време.
Картината показва най-близките приятели на Кант, уважавани граждани на Кьонигсберг, с които той винаги е бил в контакт. Най-вляво на масата до Кант седи търговецът Йохан Конрад Якоби (1717 – 1774), вдясно от Кант произхождащият от Англия търговец Робърт Модърби (23.12.1736 – 13.02.1801), до него Йохан Георг Хаман, зад него е професор Кристиан Якоб Краус, до него седят Йохан Георг Шефнер и Карл Готфрид Хаген. Пред масата вдясно са Лудвиг Ернст Боровски (06/17/1740 – 11/10/1831), висш протестантски църковен сановник и първият биограф на Кант, и Теодор Готлиб фон Хипел баща (01/31/1741 – 23.04.1796), кмет на Кьонигсберг и писател.
На първата „възпоменателна трапеза“ на 22 април 1805 година приятелите на Кант решават да организират такъв празник всяка година на рождения ден на Кант. Това решение е в основата на учредяването на сдружението, което по-късно е наречено “Общество на приятелите на Кант”. Мястото на сбирката до 1810 година е къщата на Кант, която е пивница от 1805 година, а от 1811 година “Германският дом” в Кьонигсберг.
При кончината на някой от сътрапезниците, броят им се е допълвал чрез кооптиране. Новите членове на обществото са се подбирали на принципа, че сам Кант избира своите приятели на масата, а именно, че трябва да бъдат представени „най-различните социални класи и професионални групи“. Първоначално броят на членовете е бил ограничен до 30, но през 1905 година е вече 77 и между 90 и 100 през 1932 г. Обществото няма устав. То вижда своята задача в запазването на паметта на Имануел Кант в родния му град. През 1814 година астрономът Фридрих Вилхелм Бесел (1784-1846) предлага всеки, който ще произнесе речта на следващата година, да бъде определен от сребърен боб, скрит в торта, поднесена като десерт. Така се ражда традицията за „краля на боба“. Оттогава „Обществото на приятелите на Кант” се нарича „Бобеното общество”, а банкетът за рождения ден на Кант се нарича „Бобен празник”. Член на обществото, историкът Фридрих Вилхелм Шуберт (роден на 20 май 1799 г. в Кьонигсберг; † 21 юли 1868 г. пак там) въвежда през 1846 година правилото, че „бобовите речи“ трябва да се съобразяват с това че: „Настолните речи имат за задача да предоставят информация за живота на Кант или да се занимават с теми, които са тясно свързани с философията на Кант и по-нататъшното й разпространение.“
През 140-те години от своето съществуване до падането на Кьонигсберг през 1945 г. „Бобеното общество“ е важен културен фактор в града. Първото голямо публично събитие в живота на обществото е откриването на галерията Стоа Кантиана (Stoa Kantiana) през 1810 година, с надгробен параклис и бюст на Кант в катедралата в Кьонигсберг. Обществото отпразнува тържествено 100 Годишнината от рождения ден на философа през 1824 година. Карл Розенкранц (роден на 23 април 1805 г. в Магдебург, † 14 юни 1879 г. в Кьонигсберг), наследник на катедрата на Кант, предлага през 1836 г. в „речата на боба“ на рождения ден на Кант, Дружеството на приятелите на Кант да издаде първото пълно издание на трудовете на философа. Той постига това заедно с Фридрих Вилхелм Шуберт от 1838 до 1840 година.
Приятелите на Кант също участват в издигането на паметника на Кант от Кристиан Даниел Раух през 1864 г. Членът на обществото, теологът, писател и политик Юлиус Руп, дядо на Кете Колвиц, публикува през 1857 г. текста “Имануел Кант. За характера на неговата философия и връзката й с настоящето” с изричната забележка; „Приходите са предназначени за паметника на Кант в Кьонигсберг“. Обществото участва в голямото честване в Кьонигсберг по повод 100-годишнината от смъртта на Кант през 1904 година.
За да отпразнуват 200 години от рождението на философа през 1924 година е открита новата гробница на Кант, построена към катедралата от кьонигсбергския архитект Фридрих Ларс. Вместо „бобена трапеза“, която иначе се провежда в малка група, на 22 април 1924 година около 300 души се събират като „приятели на Кант“ в кметството на Кьонигсберг.
На “бобената трапеза” през 1936 година “кралят на боба”, кьонигсбергският архитект Фридрих Ларс, представя на Обществото на приятелите на Кант осем рисунки под заглавието “Градът на Кант” с гледки от Кьонигсберг през 18-ти век.
От самото начало Обжеството събира реликви на Кант, т. нар. “Кантиана”. Тази колекция е основата за създаването на четири стаи на Кант през 1924 година и в последствие музеят на Кант в Градския исторически музей в Кьонигсберг през 1938 г. Колекцията “Кантиана” е унищожена от британските бомбардировки над Кьонигсберг на 26./27. и 29./30. август 1944 г. През 1926-27 година Обществото дава предложение за разширяване на “Къщичката на Кант” в гората в Модитен като паметник на Кант. Кант често посещава приятеля си, лесовъда Вобсер в Модитен, където пише своята работа „Наблюдения върху чувството за красиво и възвишено“. Експонатите от “Къщичката на Кант” са пренесени в Берлинския дворец в края на 1944 г. Къщичката е унищожена при превземането на Кьонигсберг през 1945 г.
Известни членове на Обществото включва философи като Йохан Фридрих Хербарт (1776-1841) и Карл Розенкранц, филолози като Лудвиг Реза (1776-1840), Карл Лерс (1802-1878) и Лудвиг Фридлендер (1824-1909), теолози като основателя на свободната конгрегация в Кьонигсберг Юлиус Руп и Август Йоханес Дорнер (1846-1920), германистът Оскар Шаде (1826-1906), историкът и изкуствовед Ернст Аугуст Хаген (1797-1880), син на приятеля на Кант Карл Готфрид Хаген, физикът и математиците Фридрих Вилхелм Бесел, Франц Ернст Нойман (1798-1895) и Херман фон Хелмхолц (1821-1894), историците Вилхелм фон Гизебрехт (1814-1889) и Франц Рюл (1845-1915), юристите и политиците Хайнрих Теодор фон Шьон (1773-1856), Рудолф фон Ауерсвалд (1795-1866) и Едуард фон Симсон (1810-1899), лекарят и политик от Кьонигсберг Йохан Якоби (1805-1877), кметовете на Кьонигсберг Карл Селке (1836-1893) и Зигфрид Кьорте (1861-1919), юристите и писателите Ернст Вихерт (1831-1902) и Феликс Дан (1834-1912), както и изследователите на Кант Емил Арнолд (1828-1905) и Рудолф Райке (1825-1905).
Обществото на приятелите на Кант работи в смисъла на своите основатели в родния град на великия философ до падането на Кьонигсберг през 1945 година. Последният „крал на бобовете“, който трябваше да произнесе речта на 22 април 1945 г. беше кьонигсбергският учител и историк професор Бруно Шумахер (роден на 2 декември 1879 г. в Страсбург, † 1 март 1957 г. в Хамбург), последният директор на Фридрих-Колеж. Под обстрела на съветската артилерия на 12 февруари 1945 г. – както е обичайно в деня на смъртта на Кант – той полага венец на гробницата на Кант в катедралата в Кьонигсберг, която е една опожарена руина след британските бомбардировки в края на август 1944 г. Като по чудо, гробницата на Кант е единствената запазена сграда в стария център на Кьонигсберг.
Кьонигсбергските документи на Обществото на приятелите на Кант са загубени след края на войната. Философът Рудолф Малтер (1937-1994) обаче публикува антология, озаглавена „Но ние смятаме, че сме длъжни…” с Кьонигсбергските речи посветени на Кант от 1804 до 1945 г. (Eрланген 1992) и във въведението си с обширни литературни препратки към Кантианската традицията в Кьонигсберг 1804-1945 година.
През 1946 г. някои членове на Кьонигсбергското общество се събират в Гьотинген и решават да организират отново ежегодния „Бобен празник“. В последствите той се провежда от 1947 до 1973 година в Гьотинген, след това в Майнц и след обединението на Германия в Хале, където през 1904 г. е основано Кантското общество (http://www.kant-gesellschaft.de/), както и на други места в новите федерални провинции.
През 2005 година в Калининград/Кьонигсберг се чества 750 Годишнината от основаването на града. Калининградският държавен университет се именува “Кантски университет”. По този повод някои университетски членове и други калининградски интелектуалци основават сдружение, наречено „Приятели на краля на боба“, което продължава традицията на Кьонигсберг за „бобовата трапеза“ и „бобовите речи“. През 2007 година Герфрид Хорст, член на Кантското общество, предлага да се отпразнува „бобовата трапеза“ заедно с тази руска асоциация в родния град на Имануел Кант. На 22 април 2008 г. руснаци и германци се срещат за първото съвместна „бобова трапеза“ в Кьонигсберг/Калининград; оттогава то се провежда всяка година на 22 април. Участниците идват не само от Германия и Русия, но все повече и от други страни. Това изпълни желанието на Рудолф Малтерс, който като „Канцлер на Обществото на приятелите на Кант, бивш Кьонигсберг в и. Пр.” през август 1991 г. във въведението на Кьонигсбергските речи посветени на Кант 1804 – 1945, публикувани от него, пише:
„Това не би било най-лошият знак за международно разбирателство, ако един ден приятели на Кант от много нации се съберат в Кьонигсберг на „бобова трапеза“ в памет на мислителя на мира Имануел Кант.“
(В: Рудолф Малтер (ред.), „Но ние смятаме, че сме длъжни…”, Кьонигсбергските речи посветени на Кант 1804 – 1945, Ерланген 1992, стр. 13).
На 12 февруари 2011 г., на годишнината от смъртта на Кант, в Берлин се регистрира „Обществото на приятелите на Кант и Кьонигсберг“. Нейната цел е да продължи старата традиция на Кьонигсберг на „бобената трапеза“ в родния град на Кант, днешния Калининград, в съобщество на германци, руснаци и приятели на Кант от други нации. Обществото също така иска да запази живо духовното наследство на Кьонигсберг и да доближи учението на Кант до хората днес по разбираем начин. Сред членовете на дружеството има няколко преки потомци на бившите приятели на Кант в Кьонигсберг; Затова с право се нарича „Приятели на Кант и Кьонигсберг“. Обществото организира многодневно пътуване до Калининград/Кьонигсберг с екскурзии, лекции и концерти, обикновено между 18 и 23 април всяка година. Акцентът на програмата винаги е честването на рождения ден на Кант на 22 април. Обществото помага за поставянето на паметни плочи на Кант и други жители на Кьонигсберг и за по-нататъшното развитие на музея на Кант в катедралата в Кьонигсберг. Там тя е създала постоянни изложби за приятели на Кант: 2013 г. за семейство Moдърби, 2014 г. за Карл Готфрид Хаген и „Семейството просветители от Кьонигсберг“, 2015 г. за приятелите на Кант Йохан Конрад Якоби и Йохан Кристиан Гадеке, 2016 г. за Теодор Готлиб фон Хипел баща и Теодор Готлиб фон Хипел син, 2017 г. относно Фридрих Леополд барон фон Шрьотер и брат му Карл Вилхелм барон фон Шрьотер и през 2018 г. за графиня Шарлот Каролин Амалия фон Кейзерлингк и нейния съпруг граф Хайнрих Кристиан фон Кейзерлингк, всяка от които е открита от преки потомци на тези приятели и последователи на Кант. През 2016 г. седем потомци на Фридрих Ларс откриха постоянна изложба за строителя на гробницата на Кант в Градския музей в катедралата в Кьонигсберг.
След като бившето църковно наместничество в Юдтшен (днес Виселовка) беше възстановено и открито на 16 август 2018 г., както и Къщичката на Кант като клон на музея на Кант в катедралата в Кьонигсберг, Обществото дарява множество експонати, например първи издания на произведения на Кант, картини и бюстове. Потомците на хугенотското семейство Лоял, дошло в Юдтшен през 18-ти век, дариха реплика на кан, с който Кант също е прекосявал река Ангерап.
По този начин, подобно на старото Кьонигсбергско „Общество на приятелите на Кант“, обществото се превърна в културен фактор в град Калининград/Кьонигсберг и околностите. Доклади за дейността му могат да бъдат намерени на немски, руски и други езици на интернет-страницата на Обществото: www.freunde-kants.com
© 2020 Герфрид Хорст, Председател на “Обществото на приятелите на Кант и Кьонигсберг”
Превод от немски © 2021 Ерик Евтимов